21.09.2007 г., 16:03 ч.

ПАГУБНО 

  Поезия
841 0 30
 

Неустоимо се промъкна там,

където пазех спомените... топли.

В прегръдка пепелящ катран

блокира агонийните ми вопли...

С усмивка луциферска ме срази,

окаменяла само възклицавах...

Строших за теб кармичните врати,

устоите си святи... поругавах!

Защо дойде!? И кой те прати!?...

По острието ти да сътвориш

безжалостно греховните обрати,

съдбата ми на длан да прекроиш!

И дим от мъка разпиля! Не пита...

За болката и навика студен,

прокуди ми душата да се скита...

завързана със нишки глух сатен.

Разказваше ми ти за тишината

и с лудостта си... там ме окова

сама... из лабиринта на вината

възкръснало спасение зова...

Пресъхна изворът от празнотата,

превърнала във блато песента...

Стенание на вятър в самотата,

болезнено размито... без следа!

Неустоимо се промъкна в мен,

като крадец със тихи стъпки...

И не остана порив несломен,

погубени... греховни глътки...

© Деси Инджева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??