ПАГУБНО
Неустоимо се промъкна там,
където пазех спомените... топли.
В прегръдка пепелящ катран
блокира агонийните ми вопли...
С усмивка луциферска ме срази,
окаменяла само възклицавах...
Строших за теб кармичните врати,
устоите си святи... поругавах!
Защо дойде!? И кой те прати!?...
По острието ти да сътвориш
безжалостно греховните обрати,
съдбата ми на длан да прекроиш!
И дим от мъка разпиля! Не пита...
За болката и навика студен,
прокуди ми душата да се скита...
завързана със нишки глух сатен.
Разказваше ми ти за тишината
и с лудостта си... там ме окова
сама... из лабиринта на вината
възкръснало спасение зова...
Пресъхна изворът от празнотата,
превърнала във блато песента...
Стенание на вятър в самотата,
болезнено размито... без следа!
Неустоимо се промъкна в мен,
като крадец със тихи стъпки...
И не остана порив несломен,
погубени... греховни глътки...
© Деси Инджева All rights reserved.
