Sep 21, 2007, 4:03 PM

ПАГУБНО 

  Poetry
843 0 30
 

Неустоимо се промъкна там,

където пазех спомените... топли.

В прегръдка пепелящ катран

блокира агонийните ми вопли...

С усмивка луциферска ме срази,

окаменяла само възклицавах...

Строших за теб кармичните врати,

устоите си святи... поругавах!

Защо дойде!? И кой те прати!?...

По острието ти да сътвориш

безжалостно греховните обрати,

съдбата ми на длан да прекроиш!

И дим от мъка разпиля! Не пита...

За болката и навика студен,

прокуди ми душата да се скита...

завързана със нишки глух сатен.

Разказваше ми ти за тишината

и с лудостта си... там ме окова

сама... из лабиринта на вината

възкръснало спасение зова...

Пресъхна изворът от празнотата,

превърнала във блато песента...

Стенание на вятър в самотата,

болезнено размито... без следа!

Неустоимо се промъкна в мен,

като крадец със тихи стъпки...

И не остана порив несломен,

погубени... греховни глътки...

© Деси Инджева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??