Пак
Пак
И пак съм аз, сама и мръсна, засъхналата сперма опъва кожата ми тъжна.
Омерзена и самотна, опитвам пак да стана и да продължа,
да видя смисъла в живота и мислите да събера…
Не мога, пробвам пак, и пак и пак… Но нещо дърпа ме надолу,
към бездната от прах и грях, за да се почувствам горда от това,
че следващ някой си поискал ме е пак…
Какво, дали боли? Благодаря, добър въпрос, нали?!
Не мисля, изборът е мой, защото всеки носи кръста свой,
защото, лягайки в калта, намирам смисъл пак да продължа…
И всеки път заклевам се пред мен, че утре,
утре ще е моят най-последен ден и вече няма,
няма да се дам и смисъл нов ще дам
на вътрешния мироглед, светът е кривоглед
да види колко съм добра и колко искам да се променя, защото
знам, че някой там, стои и чака мен и пак
изправям се, повдигам гордо своята глава,
усмивка и червило слагам пак и…
Тръгвам,
за да търся за „последно“ него пак!
© Манипулирам Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ами, такъв е света, може да се види и през крив макарон, затова е кривоглед! Но пък е и голям ...! Харесах!
-
Силно вярвам в доброто у хората.И това не е плод на модерното позитивно мислене.Знам, че всеки от нас е уникален и съвършен по своему и няма нужда да търси одобрението от другите, за живее по собствени правила и ценности.Лотосът е красив символ на мъдростта
-
и лотоса роди се от калта..
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
