Пак
Пак
И пак съм аз, сама и мръсна, засъхналата сперма опъва кожата ми тъжна.
Омерзена и самотна, опитвам пак да стана и да продължа,
да видя смисъла в живота и мислите да събера…
Не мога, пробвам пак, и пак и пак… Но нещо дърпа ме надолу,
към бездната от прах и грях, за да се почувствам горда от това,
че следващ някой си поискал ме е пак…
Какво, дали боли? Благодаря, добър въпрос, нали?!
Не мисля, изборът е мой, защото всеки носи кръста свой,
защото, лягайки в калта, намирам смисъл пак да продължа…
И всеки път заклевам се пред мен, че утре,
утре ще е моят най-последен ден и вече няма,
няма да се дам и смисъл нов ще дам
на вътрешния мироглед, светът е кривоглед
да види колко съм добра и колко искам да се променя, защото
знам, че някой там, стои и чака мен и пак
изправям се, повдигам гордо своята глава,
усмивка и червило слагам пак и…
Тръгвам,
за да търся за „последно“ него пак!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Манипулирам Всички права запазени
