31.01.2019 г., 1:48 ч.

Пак... 

  Поезия
274 1 2

 

Пак влюбвам се трагично в любовта,
а не във истински човек насреща.
Изпращам тъжни жеравни ята.
Очаквам всяка носталгична среща

 

със собственото Аз и с някой друг.
Но  често сенките се разминават.
Крещи едно пиано и без звук
понякога сълзѝте ми остават.

 

А чаканата дълго топлина
е само танц на полудели свещи.
Простете! Нямам никаква вина,
че все се влюбвам в носталгични срещи.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??