Jan 31, 2019, 1:48 AM

Пак... 

  Poetry
275 1 2

 

Пак влюбвам се трагично в любовта,
а не във истински човек насреща.
Изпращам тъжни жеравни ята.
Очаквам всяка носталгична среща

 

със собственото Аз и с някой друг.
Но  често сенките се разминават.
Крещи едно пиано и без звук
понякога сълзѝте ми остават.

 

А чаканата дълго топлина
е само танц на полудели свещи.
Простете! Нямам никаква вина,
че все се влюбвам в носталгични срещи.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??