Пак влюбвам се трагично в любовта,
а не във истински човек насреща.
Изпращам тъжни жеравни ята.
Очаквам всяка носталгична среща
със собственото Аз и с някой друг.
Но често сенките се разминават.
Крещи едно пиано и без звук
понякога сълзѝте ми остават.
А чаканата дълго топлина
е само танц на полудели свещи.
Простете! Нямам никаква вина,
че все се влюбвам в носталгични срещи.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
