10.05.2011 г., 21:46

Пак е нощ

1.2K 0 1

Пак е нощ, протягам лениво ръце.
Усещам как гори твоето сърце
до мен на нощната тишина в плен.
Пак е нощ и твоят шепот ме ласкае отново.
Приспиват ме отново две нежни устни,
нашепващи за безкрайни желания,
за необяснимо нежна любов.
Пак е нощ, близо един до друг,
пренаписваме нашата романтична история.
История за нашите две сърца,
познали щастливо любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Ченкина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...