14.02.2018 г., 7:07  

Пак обич във гърдите ни трепти

726 9 17

"Хей, Джуд!” ли каза, мила?...Повтори!...
Ах, как ме върна толкова назад -
в онези млади и безгрижни  дни,
и  аз и ти в притихналия град!

Прегърнати  на хълма над  града,
„Хей, Джуд!” припявахме със теб на глас.
Далеч  зад  хоризонта бе светът,

примамливото бъдеще - пред нас...

Любов като в роман...И нощ, и ден
се сливаха  в един  вълшебен сън...
И в тоя сън, щастливо споделен,

душите хранехме с китарен звън...

Стоим и днес на хълма над  града.

В душите ни баладата  звучи.

Пак  млади сме, и наш е пак светът!
И обич пак в гърдите ни трепти!...

 

ЧЕСТИТ  "ДЕН НА ВЛЮБЕНИТЕ", ПРИЯТЕЛИ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Съни!...
    Поздрав и от мен!...
  • Ласкаво, нежно, омайно!
    Много ми хареса, Роби! Поздравления за
    Красивото творба! Честит празник и на теб! 🍷 Наздраве! 🍷
  • Люси, Райна, Руми, Пепи, Валя, благодаря за вниманието и отзивите!...
    Приятен ден ви желая!...
  • Аз малко съм позакъсняла за Свети Валентин, но тя любовта трябва да се празнува всеки ден. Чудесен стих, Роби!
  • Колко е хубаво и с колко любов написано! Привет, Роби!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...