tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1141
20.11.2010 г., 21:33 ч.

Пак сама 

  Поезия
749 0 3

 

И когато слънцето се скрие

сам, сами оставаме в нощта,

нявга млади бяхме ние

и щастливи от това.

Времето ограбващо отлитна,

като птица бягаща на юг

искам с нея да политна,

но закотвена оставам тук.

А нощта се спуска неумолимо,

не пита искаш ли я или не,

вътрешно крещя неудържимо

и душата ми в конвулсии се тресе.

Не искам да съм тук, сега,

не искам пак да съм сама,

не искам и да те държа,

затова те пускам пак на свобода...

 

 

20.11.2010г.

© Марина Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??