Пак сама

20 nov 2010, 21:33

Poesía

933 0 3

И когато слънцето се скрие
сам, сами оставаме в нощта,
нявга млади бяхме ние
и щастливи от това.
Времето ограбващо отлитна,
като птица бягаща на юг
искам с нея да политна,
но закотвена оставам тук.
А нощта се спуска неумолимо,
не пита искаш ли я или не,
вътрешно крещя неудържимо
и душата ми в конвулсии се тресе. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Пак сама

Искате да прочетете повече?

Propuestas