tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1140
Nov 20, 2010, 9:33 PM

Пак сама 

  Poetry
872 0 3

 

И когато слънцето се скрие

сам, сами оставаме в нощта,

нявга млади бяхме ние

и щастливи от това.

Времето ограбващо отлитна,

като птица бягаща на юг

искам с нея да политна,

но закотвена оставам тук.

А нощта се спуска неумолимо,

не пита искаш ли я или не,

вътрешно крещя неудържимо

и душата ми в конвулсии се тресе.

Не искам да съм тук, сега,

не искам пак да съм сама,

не искам и да те държа,

затова те пускам пак на свобода...

 

 

20.11.2010г.

© Марина Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??