И когато слънцето се скрие
сам, сами оставаме в нощта,
нявга млади бяхме ние
и щастливи от това.
Времето ограбващо отлитна,
като птица бягаща на юг
искам с нея да политна,
но закотвена оставам тук.
А нощта се спуска неумолимо,
не пита искаш ли я или не,
вътрешно крещя неудържимо
и душата ми в конвулсии се тресе.
Не искам да съм тук, сега,
не искам пак да съм сама,
не искам и да те държа,
затова те пускам пак на свобода...
20.11.2010г.
© Марина Стоянова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
