26.04.2007 г., 0:05

Пак се връщаш

1.1K 1 2
Пак се завръщаш в мислите ми,
отново и отново,
за да разбиваш бавно,
с някаква первезна наслада
копнежа ми да те забравя,
да почна отначало,
ти, пак ли ти,
тази гадна крадла,
нагло присвоила моето сърце,
за да нахрани уличните псета.

И пак се връщаш
там в спомените,
където за първи път те срещнах,
вкусих устните ти,
треперех от страст,
не усещах студ, страх, тъга,
усещах единствено топлината
на близостта й и
не исках нищо друго
и нищо друго нямаше за мен,
не виждах света,
не виждах хората,
нямах нужда от тях,
само едно-едничко нещо,
теб
и те имах,
за да те изгубя завинаги,
заедно с едно сърцето си
и всичките му мечти.

Но пак се връщаш
и търсиш
как да разкървиш
раната,
за да стане белега голям
и разбираш, че колкото и да дълбаеш,
любовта е умряла,
изтекла заедно с кръвта,
съсирена в канавката,
спи кротко,
но спри, не си отивай,
идвай пак и пак,
дълбай и късай,
дери и мачкай,
имам нужда от това,
болката вече е част от мен,
както ти през онзи така далечен ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...