Пак се връщаш
Пак се завръщаш в мислите ми,
отново и отново,
за да разбиваш бавно,
с някаква первезна наслада
копнежа ми да те забравя,
да почна отначало,
ти, пак ли ти,
тази гадна крадла,
нагло присвоила моето сърце,
за да нахрани уличните псета.
И пак се връщаш
там в спомените,
където за първи път те срещнах,
вкусих устните ти,
треперех от страст,
не усещах студ, страх, тъга,
усещах единствено топлината
на близостта й и
не исках нищо друго
и нищо друго нямаше за мен,
не виждах света,
не виждах хората,
нямах нужда от тях,
само едно-едничко нещо,
теб
и те имах,
за да те изгубя завинаги,
заедно с едно сърцето си
и всичките му мечти.
Но пак се връщаш
и търсиш
как да разкървиш
раната,
за да стане белега голям
и разбираш, че колкото и да дълбаеш,
любовта е умряла,
изтекла заедно с кръвта,
съсирена в канавката,
спи кротко,
но спри, не си отивай,
идвай пак и пак,
дълбай и късай,
дери и мачкай,
имам нужда от това,
болката вече е част от мен,
както ти през онзи така далечен ден.
отново и отново,
за да разбиваш бавно,
с някаква первезна наслада
копнежа ми да те забравя,
да почна отначало,
ти, пак ли ти,
тази гадна крадла,
нагло присвоила моето сърце,
за да нахрани уличните псета.
И пак се връщаш
там в спомените,
където за първи път те срещнах,
вкусих устните ти,
треперех от страст,
не усещах студ, страх, тъга,
усещах единствено топлината
на близостта й и
не исках нищо друго
и нищо друго нямаше за мен,
не виждах света,
не виждах хората,
нямах нужда от тях,
само едно-едничко нещо,
теб
и те имах,
за да те изгубя завинаги,
заедно с едно сърцето си
и всичките му мечти.
Но пак се връщаш
и търсиш
как да разкървиш
раната,
за да стане белега голям
и разбираш, че колкото и да дълбаеш,
любовта е умряла,
изтекла заедно с кръвта,
съсирена в канавката,
спи кротко,
но спри, не си отивай,
идвай пак и пак,
дълбай и късай,
дери и мачкай,
имам нужда от това,
болката вече е част от мен,
както ти през онзи така далечен ден.
© Борислав All rights reserved.
