26 abr 2007, 0:05

Пак се връщаш

  Poesía
1.1K 1 2
Пак се завръщаш в мислите ми,
отново и отново,
за да разбиваш бавно,
с някаква первезна наслада
копнежа ми да те забравя,
да почна отначало,
ти, пак ли ти,
тази гадна крадла,
нагло присвоила моето сърце,
за да нахрани уличните псета.

И пак се връщаш
там в спомените,
където за първи път те срещнах,
вкусих устните ти,
треперех от страст,
не усещах студ, страх, тъга,
усещах единствено топлината
на близостта й и
не исках нищо друго
и нищо друго нямаше за мен,
не виждах света,
не виждах хората,
нямах нужда от тях,
само едно-едничко нещо,
теб
и те имах,
за да те изгубя завинаги,
заедно с едно сърцето си
и всичките му мечти.

Но пак се връщаш
и търсиш
как да разкървиш
раната,
за да стане белега голям
и разбираш, че колкото и да дълбаеш,
любовта е умряла,
изтекла заедно с кръвта,
съсирена в канавката,
спи кротко,
но спри, не си отивай,
идвай пак и пак,
дълбай и късай,
дери и мачкай,
имам нужда от това,
болката вече е част от мен,
както ти през онзи така далечен ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...