Пак се завръщаш в мислите ми, отново и отново, за да разбиваш бавно, с някаква первезна наслада копнежа ми да те забравя, да почна отначало, ти, пак ли ти, тази гадна крадла, нагло присвоила моето сърце, за да нахрани уличните псета.
И пак се връщаш там в спомените, където за първи път те срещнах, вкусих устните ти, треперех от страст, не усещах студ, страх, тъга, усещах единствено топлината на близостта й и не исках нищо друго и нищо друго нямаше за мен, не виждах света, не виждах хората, нямах нужда от тях, само едно-едничко нещо, теб и те имах, за да те изгубя завинаги, заедно с едно сърцето си и всичките му мечти.
Но пак се връщаш и търсиш как да разкървиш раната, за да стане белега голям и разбираш, че колкото и да дълбаеш, любовта е умряла, изтекла заедно с кръвта, съсирена в канавката, спи кротко, но спри, не си отивай, идвай пак и пак, дълбай и късай, дери и мачкай, имам нужда от това, болката вече е част от мен, както ти през онзи така далечен ден.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.