Пак ще дойдеш незован
Следвам доверчиво листопада
и отронвам се като звезда.
Теб ли срещнах в нежната позлата
на моите изгряващи лета?
Ти ли ми разкри цената
с нулите в безкрайността
на една любов, която
в знойното ми лято разцъфтя?
Знам,че в есента ми златна
пак, ще дойдеш незован,
за да бликне непонятна
бисерна сълза без свян.
А когато скрежна зима
ме завие в пелена
ти нали, нали любими
с мене,ще останеш там,
за да слушаме безгласни
нощем хукнали щурци
и луната беловласа
на звездите как шепти.
И макар и онемели
със разтворени души
пак крилата да разперим,
за да полетим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
