Пак ще преболим
С тебе се разминахме.
Кое му е неясното?
Още неизстинали,
безмълвно се подминахме.
А времето, ужасното,
не ни остави дъх.
Захвърли ни във бясното
море, но го преминахме.
Без да кажем гък.
Видяхме и прекрасното
небе и слънце грейнало.
Видяхме и отровени
сърцата си в калта.
Видяхме се в нощта.
От гърлото ù зейнало
спомени изровихме,
копнеейки за обичта.
Съшихме се отново,
за да продължим.
И всичко бе лъжа.
Но пак ще преболим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Станчева Всички права запазени
