С тебе се разминахме.
Кое му е неясното?
Още неизстинали,
безмълвно се подминахме.
А времето, ужасното,
не ни остави дъх.
Захвърли ни във бясното
море, но го преминахме.
Без да кажем гък.
Видяхме и прекрасното
небе и слънце грейнало.
Видяхме и отровени
сърцата си в калта.
Видяхме се в нощта.
От гърлото ù зейнало
спомени изровихме,
копнеейки за обичта.
Съшихме се отново,
за да продължим.
И всичко бе лъжа.
Но пак ще преболим.
© Зорница Станчева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
