С тебе се разминахме.
Кое му е неясното?
Още неизстинали,
безмълвно се подминахме.
А времето, ужасното,
не ни остави дъх.
Захвърли ни във бясното
море, но го преминахме.
Без да кажем гък.
Видяхме и прекрасното
небе и слънце грейнало.
Видяхме и отровени
сърцата си в калта.
Видяхме се в нощта.
От гърлото ù зейнало
спомени изровихме,
копнеейки за обичта.
Съшихме се отново,
за да продължим.
И всичко бе лъжа.
Но пак ще преболим.
© Зорница Станчева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
