Пак ще преболим

Oct 26, 2013, 5:35 PM

Poetry » Phylosophy

736 0 3

С тебе се разминахме.

Кое му е неясното?

Още неизстинали,

безмълвно се подминахме.

А времето, ужасното,

не ни остави дъх.

Захвърли ни във бясното

море, но го преминахме.

Без да кажем гък.

Видяхме и прекрасното

небе и слънце грейнало.

Видяхме и отровени

сърцата си в калта.

Видяхме се в нощта.

От гърлото ù зейнало

спомени изровихме,

копнеейки за обичта.

Съшихме се отново,

за да продължим.

И всичко бе лъжа.

Но пак ще преболим.

Please sign in with your account so you can comment and vote.