Пак сме си същите
Пак сме си същите
Как хората обичат все за лошо да говорят.
Все се карат, все да спорят.
Други пък обичат за тъга.
И все се жалват за това, за онова.
Самосъжаляващи се бол.
Нито гладен, нито гол,
а защо е нещастен дори той не може да каже.
Знае само, че не е щастлив докато не се докаже.
Уж всички всичко знаят и разбират
и да говорят за политика и религия - не спират.
Живота си свой не могат да оправят
пък тръгват локуми да разтягат.
Това така щяло да е добре...
другото пък инак зле...
Нещастни в сиво ежедневие остават,
мозъците си с глупости обременяват.
Красота и обич отвсякъде извира,
но взорът им все в тъмното се спира.
И гледат с погледа си сив неадекватно
и всичко туй се повтаря кръговратно.
***
И пак сме си същите.
© Анонимен Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хареса ми!
-
Подкрепям философията на автора.
-
Така е...
Поздравления за творбата и посланието! -
Така е. Един мъдър шовек е казал, че сме склонни да броим само проблемите си, а не светлите мигове. И затова сме нещастни...
Споделям идеята на стиха.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
