8.12.2011 г., 15:01

Пак събуждат се мечтите...

867 0 3

Декември дойде и пак събуждат се мечтите,

надеждата обира паяжини в нашите сърца,

ще дойде Коледа, след нея Новата година,

с искряща светлина прогонват мрака в нашата душа.

 

Играчки лъскави събуждат позаспали чувства

на искреност и детска чистота,

годината отмина, след нея идва друга,

с надеждата, че по-добър ще е света.

 

Макар душите, тънещи в тиня,

сега обхванати са в сивата мъгла

на страх и болка, несигурност и мъка,

отварят своята врата за лъч от светлина.

 

Лъч, носещ тъй желаната надежда

и вярата, че светлината пак ще победи,

че тинята, мъглата ще изчезнат

и на света ще гледаме с радостни очи.

 

Да вдигнем днес наздравица с чаша оптимизъм,

горчилката с усмивка да прогоним от нашите сърца,

да срещнем празниците с надежда,

че носят истинската светлина за нашата душа.

 

Декември дойде и пак събуждат се мечтите,

усмивка Вие дарете им, не позволявайте отново да заспят.

Живота украсете с искрици Коледна магия

и пожелайте на света година Нова,

изпълнена с животворна светлина.

 

Декември дойде - душите свои отворете,

сърцата свои изпълнете с Коледния дух.

Декември дойде - живота свой с радост обгърнете

и Новата година нека Ви дари с жажда за живот…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара Ви!
  • "Декември дойде - душите свои отворете,

    сърцата свои изпълнете с Коледния дух.

    Декември дойде - живота свой с радост обгърнете

    и Новата година нека Ви дари с жажда за живот…"

    Прекрасно в навечерието на тези два хубави празника!Хареса ми!Поздрав!

  • Амин! Харесах!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...