Пак съм роза...
***
Гаснещ поглед - моли за забрава,
тихо парят съхнещи очи.
Цвят съдбовен спомени разбулва
за страстта на влюбени сълзи...
Нейде галещо изригват светове
и стаени сенки се разливат
в звездни ребуси от пъстри цветове
и над парещите спомени умират...
Вплела носталгична тръненост
всред коси от неизбродени желания,
роболепно-пареща, в обреченост
над вековно-търсещи мечтания...
Пак съм роза -
влюбено дихание
пред олтара
на небесна залезност!
29.05.08
Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
