30 may 2008, 22:36

Пак съм роза...

  Poesía
788 0 10
 

 

*** 

Гаснещ поглед - моли за забрава,

тихо парят съхнещи очи.

Цвят съдбовен спомени разбулва

за страстта на влюбени сълзи...

 

Нейде галещо изригват светове

и стаени сенки се разливат

в звездни ребуси от пъстри цветове

и над парещите спомени умират...

 

Вплела носталгична тръненост

всред коси от неизбродени желания,

роболепно-пареща, в обреченост

над вековно-търсещи мечтания...

 

 

Пак съм роза -

влюбено дихание

пред олтара

на небесна залезност!

 

29.05.08

Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пак съм роза -
    влюбено дихание
    пред олтара
    на небесна залезност!
  • Чудесно е, Бехрин! Особено финалът!

    Пак съм роза -

    влюбено дихание

    пред олтара

    на небесна залезност!
  • Готинко
  • започнах да чета бързо
    забавих темпото
    съвсем спрях
    и се върнах...
  • Бети, отново едно оригинално съчетание от огромен интелект и поетична дарба!!!
    Благодаря ти!
    Доказа го и с този си стих!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...