1. ПАК НА СЕЛО

С жената и децата сме на село.

Дойдохме да починем някой ден.

Една кола с деца...И с мен начело!

Към  корена си аз съм устремен!...

Ний тръгнахме по пътя с мойта „Лада”...

Натъпкахме багажника с багаж.

Натискахме стотачката с наслада.

И гледахме наоколо с кураж...

И утрото ни гледаше в очите.

Лъчите се усмихваха  от пред.

за хвърляхме във Тракия юздите,

И всичко туй ни носеше късмет..

Пред  къщата ни, загасих мотора,

Но дълго той бучеше още в нас!...

Посрещаха ни любопитни хора...

И внуците изпаднаха в екстаз...

Отивахме във мойто родно село

Завръщах се при корена  си аз!

На бандата на внуците начело,

бях аз  но вече полу беловлас...

Различни бяха нашите мотиви!..

Аз бях дошъл да видя моя край..

Децата  с миговете си игриви...

Жена ми казваше на София:.-„Гуд бай!”

Аз просто се завръщах в младостта си,

с не скрита радост,  мъка и тъга.

Аз бавно се завъртах по оста си,

сравнявайки Тогава и Сега.

Тук много  скъпи истини изгубих

С мечти велики аз се разделих.

Лице в лице със истините груби,

аз истински във себе си се скрих!

Аз тук се срещнах, с много лоши хора!

Не зная Господ, как ги е създал?

Заграбиха ни нивите и двора

и ни изритаха, като парцал!

Сега я няма родната ми къща.

Останала е в спомена ми тя!

Аз днеска в тия спомени се връщам..

На гроба им ще ходя със цветя!

Макар, че съм дошъл тук на почивка,

тъй както съм казал на Челядта..

Във мен се върна старата горчилка,

която ме натири по света!