25.04.2009 г., 21:04

Палавата Деси

1.4K 0 10

 

Хич не слуша наша Деси!

От зори до късна доба,

ту се крие зад завеси,

качва се на гардероба,

ту насам-натам търчи

и крещи. Да замълчи

хич какво е тя не знае.

Брей, не ще и миг да трае!

Никой вкъщи не разбира,

как таквоз се чудо спира...

Дорде се не спря сама:

сред игрите - у дома

падна Деси, ох, горката,

и удари си устата,

хем натърти се добре.

Ето че и да се спре

можела, и да мирува...

Чаак, дорде се излекува,

няма да се чува врява.

Вече Деси ще внимава!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борко Бърборко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ах Деси, Деси,
    пак Боби в приклйчения замеси
  • ах...тази Деси...палава и непослушна!
    в това е очарованието на детството...да ти е жива и здрава!
    поздрави, Борислав.
  • Тази палавница малка,
    да ви радва от сърце!
    Да е като леля Валка
    умно, весело дете!
    Да е жива и засмяна,
    да се смее с пълен глас,
    да е майчина отмяна,
    слънце грейнало за вас!

  • Сладурка е Деси!
    Веселичко!
    И е за поздравчета!
  • Тази палавничка Деси,
    да се лекува с ледени компреси,
    така бързичко ще оздравее
    и отново шумно ще играе и пее,
    нека да се вдига вкъщи врява,
    важното е Деси да е здрава!
    Прекрасно стихче за прекрасно момиченце!
    ПОЗДРАВИ!


Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...