28.02.2012 г., 14:22

Палечка

1.4K 0 4

Иска ми се в шепа да те сложа

и тъй винаги да си при мене,

като вълшебна фигурка от восък -

истинска и толкова неземна.

 

В мисъл да те скрия, ако можех,

като малка девствена въздишка.

В кибритена кутийка да те сложа

и да ме грееш, когато си поискам.

 

Де да можех в стих да те заключа!

Да можех в рамка да те окача!

Но ти любов си и за тебе ключът

може да е само свобода.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...