Иска ми се в шепа да те сложа
и тъй винаги да си при мене,
като вълшебна фигурка от восък -
истинска и толкова неземна.
В мисъл да те скрия, ако можех,
като малка девствена въздишка.
В кибритена кутийка да те сложа
и да ме грееш, когато си поискам.
Де да можех в стих да те заключа!
Да можех в рамка да те окача!
Но ти любов си и за тебе ключът
може да е само свобода.
© Мариян All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
