Памет и забрава
Може би понякога всичко застива, както е било,
просто, за да ни напомня за прашното минало.
Или както пясъчна дюна, разпиляна от ветрове,
изчезва безследно от съзнанията ни.
А може би като спрели вълни, сковани в ледове,
остава трайно и завинаги в паметта ни.
А дали като вековно дърво, отрязано без време,
ще заличим безследно своите корени?
Или ще пазим на бащината стряха прашното бреме,
за да заровим душите си в хубави спомени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зори Всички права запазени
