Може би понякога всичко застива, както е било,
просто, за да ни напомня за прашното минало.
Или както пясъчна дюна, разпиляна от ветрове,
изчезва безследно от съзнанията ни.
А може би като спрели вълни, сковани в ледове,
остава трайно и завинаги в паметта ни.
А дали като вековно дърво, отрязано без време,
ще заличим безследно своите корени?
Или ще пазим на бащината стряха прашното бреме,
за да заровим душите си в хубави спомени.
© Зори All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
