Паметници
Изтрити надписи по пантеони...
Паметници без лица и цвят.
Поети гръмки ли са,
или воини?...
........................
Все същият объркан свят!
Кълнем се чуждо и по навик...
Нелепо, плашещо надгробие!
Насила...
Изкривена слава!
На истински преклон
ПОДОБИЕ!
Венците ни са миризливи...
и кухи. Кухи като ВЯРАТА,
която никой не полива...
И тихо вехне.
Зад оградата!
На колко Бога сме повярвали
за шепа тягостни години?
И колко устремно сме бягали -
до истинския...
да не стигнем!
До храмовете - пантеони.
Над паметниците - слънца.
..................................
Едва ли някой ще прогони
безбройните ни божества!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
