ПАМУК
Усещал си си как
Стомахът ти е пълен със памук?
Сякаш в теб живее друг
И той пои със спирт
Мекия памук.
Хем ти е топло и меко
Хем ти е леко
като да имаш
Облаче в душата
Пухкаво и нежно, взето от небесата
Ама този спирт…
Проклет да е!
Памукът смачка с две ръце
На топка сива
Бавно, бавно тя се свива
И боли ме, бе!
Давя се! Във спиртен дъжд
Животът не е познат и същ
Както преди…
Какво ме покоси…
Киселинен дъжд
Тежък облак
На топка е запушил
Мойта болка
Там на гърлото стои
И пречи на дима
Дори когато пуша
Не ми помагат ни цигари
Камо ли пък алкохол
Но те са огън с който парят
Вътрешния духо-бол
Спиртът изсушава
Със жарта си що отдава
Памукът ме поглъща
Искам ли да се завръщам?
И как да не си объркан!
Този свят е сбъркан!
Как може, скъпи „Боже“!
С толкова памук
Да ни дариш
И с него да ни удушиш!
Памукът ти е мек, уютен
От любов излюпен
И уж любовните яйца
Би трябвало да пази
Дори светът ни да е срутен!
Ама не… той си губи топлината
Както щом мъглата легне в долината
И те кара да се давиш
Да не виждаш
Да халюцинираш как прииждат
Дяволи от спирт
Дяволът, във всеки скрит!
Няма Бог! И дявол няма!
Има само празнина голяма!
Пълна е с памук, не го усещаш
Защото той е лек, нали се сещаш!
И си мислиш – аз съм нищо
Аз съм дупка
Аз съм просто плътската черупка
А памукът си е там
Само го напипай!
Усети я мекотата
Ама как…
И тогава капваш спирт.
Капка ти е нужна
И започва да тежи
И разбираш че във теб ежи
Нещо непознато, нещо страшно
На гърлото ти става прашно
От всички паяжини
И колкото и да се лееш
С алкохол, и да се смееш
Сухо е бе! Сухо! Но и пълно!
И защо тогава, не разбирам
Защо когато спирт „навирам“
От болката се чувствам пълна!
А когато не – съм кухо, стръмно
И забравено дере!!!
Как… как да усетя аз памука
Без от спирта да ми пука…
На вратата се почука.
Ставам с чашата в ръка
В огледалото на вино
Червено като кръв
Все едно този път е пръв
Когато виждам отражение
На същество размито
Без въображение
И то се смее
Гледа ме ехидно
Изпъква спиртът тъй видно
И аз отпивам
Кървавото отражение скривам
И поглъщам своя демоничен образ
Зад памучната бариера
На мойто сухо аз, обгрънато от мраз
Та отварям я вратата
Лъхам аз на смърт
Пред мен човек със прът
Така е –
с кол от ляво на гърдата
демон се убива и играта
свършва в твоя спиртен кът
Но после се заглеждам
На минимум се свежда
Слепотата на мъртвеца
И виждам през умрелия си дух
Не убиец… ами пух…
Човек от облаци тъй бели
С очи да смеят се неспрели
Човек без спирт
С памук отвън открит
Но как?!?! И питам пак
Виненият демон…
Но той не гледа с вино вече
А с вина…
Сълза потече
И разбрах… Това във чашата
Е крах
Това на прага…
Това съм аз
Облак бял
с отблясък на топаз
И няма прът в ръката
А перо… от където ще тече реката
На облачното вдъхновение
Изкуство! Муза!
Това е то спасение!
© Y. Panda Всички права запазени