Памук

ПАМУК

Усещал си си как

Стомахът ти е пълен със памук?

Сякаш в теб живее друг

И той пои със спирт

Мекия памук.

Хем ти е топло и меко

Хем ти е леко

като да имаш

Облаче в душата

Пухкаво и нежно, взето от небесата

Ама този спирт…

Проклет да е!

Памукът смачка с две ръце

На топка сива

Бавно, бавно тя се свива

И боли ме, бе!

Давя се! Във спиртен дъжд

Животът не е познат и същ

Както преди…

Какво ме покоси…

Киселинен дъжд

Тежък облак

На топка е запушил

Мойта болка

Там на гърлото стои

И пречи на дима

Дори когато пуша

Не ми помагат ни цигари

Камо ли пък алкохол

Но те са огън с който парят

Вътрешния духо-бол

Спиртът изсушава

Със жарта си що отдава

Памукът ме поглъща

Искам ли да се завръщам?

И как да не си объркан!

Този свят е сбъркан!

Как може, скъпи „Боже“!

С толкова памук

Да ни дариш

И с него да ни удушиш!

Памукът ти е мек, уютен

От любов излюпен

И уж любовните яйца

Би трябвало да пази

Дори светът ни да е срутен!

Ама не… той си губи топлината

Както щом мъглата легне в долината

И те кара да се давиш

Да не виждаш

Да халюцинираш как прииждат

Дяволи от спирт

Дяволът, във всеки скрит!

Няма Бог! И дявол няма!

Има само празнина голяма!

Пълна е с памук, не го усещаш

Защото той е лек, нали се сещаш!

И си мислиш – аз съм нищо

Аз съм дупка

Аз съм просто плътската черупка

А памукът си е там

Само го напипай!

Усети я мекотата

Ама как…

И тогава капваш спирт.

Капка ти е нужна

И започва да тежи

И разбираш че във теб ежи

Нещо непознато, нещо страшно

На гърлото ти става прашно

От всички паяжини

И колкото и да се лееш

С алкохол, и да се смееш

Сухо е бе! Сухо! Но и пълно!

И защо тогава, не разбирам

Защо когато спирт „навирам“

От болката се чувствам пълна!

А когато не – съм кухо, стръмно

И забравено дере!!!

Как… как да усетя аз памука

Без от спирта да ми пука…

На вратата се почука.

Ставам с чашата в ръка

В огледалото на вино

Червено като кръв

Все едно този път е пръв

Когато виждам отражение

На същество размито

Без въображение

И то се смее

Гледа ме ехидно

Изпъква спиртът тъй видно

И аз отпивам

Кървавото отражение скривам

И поглъщам своя демоничен образ

Зад памучната бариера

На мойто сухо аз, обгрънато от мраз

Та отварям я вратата

Лъхам аз на смърт

Пред мен човек със прът

Така е –

с кол от ляво на гърдата

демон се убива и играта

свършва в твоя спиртен кът  

Но после се заглеждам

На минимум се свежда

Слепотата на мъртвеца

И виждам през умрелия си дух

Не убиец… ами пух…

Човек от облаци тъй бели

С очи да смеят се неспрели

Човек без спирт

С памук отвън открит

Но как?!?! И питам пак

Виненият демон…

Но той не гледа с вино вече

А с вина…

Сълза потече

И разбрах… Това във чашата

Е крах

Това на прага…

Това съм аз

Облак бял

с отблясък на топаз

И няма прът в ръката

А перо… от където ще тече реката

На облачното вдъхновение

Изкуство! Муза!

Това е то спасение!