Пандорени кутии
На Кити, дето ме накара да си разро- вя кутиите! С много обич!
Изкарах спомените. Бях от себе си ги скрила.
Позабърсах ги, подредих ги във албум.
Тук се смях, там поплаках
и над много думи умувах.
А трепетите на сърцето де да сложа?!
Те, подпоясните, сами си отлетяха...
Но трепетите на сърцето не стихнаха
и пак във миг прекрасен оживяха.
И звънна смях, такъв един лъчист
и гъста топлина обля ме.
Обагри бузите, косите, веждите, очите...
И надежда пак споходи ме в захлас...
И Кити, представи си, Пандора ми се зъбе- ше от всяка една кутия:) Ама и аз й се озъбих!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
