Бистри извори вливат живот

на бездънното езеро.

Планините грижовно над него

издигат чела.

А сред пурпур и бисери

на вълните пенливите гребени

бреговете на Охрид  достигат

и... кротко струи светлина!

Само те, неспокойни, сиротни,

още странстват немигнали!

Как души на удавници

да намерят покой и земя?!

Манастирски камбани

ще им бият в ответ през годините

и Наум или Климент

ще им палят вовеки свещта!

Тъй е близо България...

ала тук те остават завинаги –

в Македония... в утрото слънчево,

в заревото над прашния път,

под върхари от мрамор,

като лъх на южняк през градините,

като буйния Вардар,

що плаче с трепереща гръд!