Панихида в Охрид
Бистри извори вливат живот
на бездънното езеро.
Планините грижовно над него
издигат чела.
А сред пурпур и бисери
на вълните пенливите гребени
бреговете на Охрид достигат
и... кротко струи светлина!
Само те, неспокойни, сиротни,
още странстват немигнали!
Как души на удавници
да намерят покой и земя?!
Манастирски камбани
ще им бият в ответ през годините
и Наум или Климент
ще им палят вовеки свещта!
Тъй е близо България...
ала тук те остават завинаги –
в Македония... в утрото слънчево,
в заревото над прашния път,
под върхари от мрамор,
като лъх на южняк през градините,
като буйния Вардар,
що плаче с трепереща гръд!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
