13 jul 2011, 23:54

Панихида в Охрид

  Poesía » Civil
688 0 1

Бистри извори вливат живот

на бездънното езеро.

Планините грижовно над него

издигат чела.

А сред пурпур и бисери

на вълните пенливите гребени

бреговете на Охрид  достигат

и... кротко струи светлина!

 

Само те, неспокойни, сиротни,

още странстват немигнали!

Как души на удавници

да намерят покой и земя?!

Манастирски камбани

ще им бият в ответ през годините

и Наум или Климент

ще им палят вовеки свещта!

 

Тъй е близо България...

ала тук те остават завинаги –

в Македония... в утрото слънчево,

в заревото над прашния път,

под върхари от мрамор,

като лъх на южняк през градините,

като буйния Вардар,

що плаче с трепереща гръд!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, Мариан! Отлично си се справил с наистина трудна тематика. Много добра поетична форма и образност. Думите ти се забиха в мен като свредели.
    --
    Мир за покойните и утеха за близките им!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...