13 jul 2011, 23:54

Панихида в Охрид

  Poesía » Civil
684 0 1

Бистри извори вливат живот

на бездънното езеро.

Планините грижовно над него

издигат чела.

А сред пурпур и бисери

на вълните пенливите гребени

бреговете на Охрид  достигат

и... кротко струи светлина!

 

Само те, неспокойни, сиротни,

още странстват немигнали!

Как души на удавници

да намерят покой и земя?!

Манастирски камбани

ще им бият в ответ през годините

и Наум или Климент

ще им палят вовеки свещта!

 

Тъй е близо България...

ала тук те остават завинаги –

в Македония... в утрото слънчево,

в заревото над прашния път,

под върхари от мрамор,

като лъх на южняк през градините,

като буйния Вардар,

що плаче с трепереща гръд!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, Мариан! Отлично си се справил с наистина трудна тематика. Много добра поетична форма и образност. Думите ти се забиха в мен като свредели.
    --
    Мир за покойните и утеха за близките им!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...