21.06.2019 г., 9:01 ч.

Парадокс 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
577 0 0

Да те имам най-силно, когато не те искам
и да те нямам също толкова, когато те желая най-много.
Да съм способна да обърна целия свят, когато го искаш подреден
и да подредя живота ти, когато си решила, че ти трябва разхвърлян.
Да намеря константа във временното
и да успея да счупя всичко сигурно без време.
Да те обичам, когато най се мразиш
и да мразя това, което тъй наивно обичаш.
Да живея с вярването, че няма истинска любов

и сега да знам, че животът не е истински без нея (теб).
Да знаем какво искаме.
И да не знаем що се отнася до нас.
Защото две различия в синхрон се привличат.
А две еднаквости в противоречие се отблъскват.
Парадоксът е,
че те обичам и те мразя в един и същ момент.
Парадокс е, че ме мразиш,

но никога не ме обикна в един и същ живот.
Да те имам и да те нямам болят еднакво.
Защото някога не те изгубих напълно
и никога не те получих изцяло...

© Габри Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??