21 июн. 2019 г., 09:01

Парадокс

783 0 0

Да те имам най-силно, когато не те искам
и да те нямам също толкова, когато те желая най-много.
Да съм способна да обърна целия свят, когато го искаш подреден
и да подредя живота ти, когато си решила, че ти трябва разхвърлян.
Да намеря константа във временното
и да успея да счупя всичко сигурно без време.
Да те обичам, когато най се мразиш
и да мразя това, което тъй наивно обичаш.
Да живея с вярването, че няма истинска любов

и сега да знам, че животът не е истински без нея (теб).
Да знаем какво искаме.
И да не знаем що се отнася до нас.
Защото две различия в синхрон се привличат.
А две еднаквости в противоречие се отблъскват.
Парадоксът е,
че те обичам и те мразя в един и същ момент.
Парадокс е, че ме мразиш,

но никога не ме обикна в един и същ живот.
Да те имам и да те нямам болят еднакво.
Защото някога не те изгубих напълно
и никога не те получих изцяло...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...