20.02.2009 г., 21:52 ч.

Парадокс 

  Поезия » Философска
844 0 0
 

Моят смях ме наранява,

а сълзите ме лекуват.

Шумната тълпа ме пие,

самотата ме изпълва.

От заблуди се смразявам,

разкаянието ме разтапя.

В немощ сили ще намеря,

ако скърша гордостта си.

© Александра Сергеевна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??