20.02.2009 г., 21:52 ч.
Парадокс
951
0
0
Моят смях ме наранява,
а сълзите ме лекуват.
Шумната тълпа ме пие,
самотата ме изпълва.
От заблуди се смразявам,
разкаянието ме разтапя.
В немощ сили ще намеря,
ако скърша гордостта си.
а сълзите ме лекуват.
Шумната тълпа ме пие,
самотата ме изпълва.
От заблуди се смразявам,
разкаянието ме разтапя.
В немощ сили ще намеря,
ако скърша гордостта си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Александра Сергеевна Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
