"Паралел 42"
на Аргира
Не зная как така се случи...
Защо "сълзата стана на море"?
Но зная: мойто силно чувство,
едва ли, толкоз лесно ще умре...
*
Обаждате се в 10 и пол'вина?...
Забравили за мен - добре!
А можеше поне един(!)-двамина,
да звъннат на самотното "момче".
Можеше, захвърлил мобифона,
да срещнеш старите ни, детски дни.
Да живне мъничък - като икона -
споменът за всичко от преди...
Обаждаш ми се в 10 и пол'вина...
И все така...
Приятелят несрещнат си замина -
за София - със новата кола...
Едва ли някога ще мога
да върна нашите мечти...
Но искам, скочил над тревога
да кажа: Да... Това си ти!
*
Не питам как така се случи...
И как "сълзата стана на море"?
Но зная: мойто старо чувство,
НЕ МОЖЕ толкоз лесно да умре...
25.2.2001
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени
