Apr 16, 2007, 9:46 AM

"Паралел 42"

  Poetry
1K 0 4
(Имаше кръчма с това име в Бургас... И друго... ИМАШЕ...)

        на Аргира

 Не зная как така се случи...
 Защо "сълзата стана на море"?
 Но зная: мойто силно чувство,
 едва ли, толкоз лесно ще умре...
*
 Обаждате се в 10 и пол'вина?...
 Забравили за мен  - добре!
 А можеше поне един(!)-двамина,
 да звъннат на самотното "момче".

 Можеше, захвърлил мобифона,
 да срещнеш старите ни, детски дни.
 Да живне мъничък - като икона -
 споменът за всичко от преди...

 Обаждаш ми се в 10 и пол'вина...
 И все така...
 Приятелят несрещнат си замина -
 за София - със новата кола...

 Едва ли някога ще мога
 да върна нашите мечти...
 Но искам, скочил над тревога
 да кажа: Да... Това си ти!
*
 Не питам как така се случи...
 И как "сълзата стана на море"?
 Но зная: мойто старо чувство,
 НЕ МОЖЕ толкоз лесно да умре...

                  25.2.2001

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....