Паралелен свят
Нощ се спуска бавно, бавно
над утихналия град…
Аз потъвам някак плавно
в свят далечен, но познат.
Там пристъпва тихо, тихо
мъничко сърне.
Шум. Уплашено притихва,
тупка нежно сърчице.
Стъклен вятър волно, волно
из короните гълчи.
Сънен облак плахо рони
призрачни сълзи.
Крясък пада тежко, тежко
връз заспалата земя.
Клони хищно и зловещо
пият гъстата тъма.
Вопъл скърца глухо, глухо
във невидими гърди.
Блед мъртвешки лунен бухал
над дърветата кръжи.
Люшва пазви леко, леко
похотливата гора.
Под нозете ù оттеква
уморена тишина.
А сърнето свито, свито
във пашкул от страх.
Само сърчице полита
към лелеян свят.
И желае силно, силно
да дочака утринта.
Обич нова да помилва
изтерзаната душа.
Звън. Гората щедро, щедро
със листа прошумоля.
Зад експлозия от нежност
се зададе любовта.
Запристъпя ведро, ведро,
ново утро разпиля.
Над града е още черно,
но в сърцето е зора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
