4.03.2014 г., 22:08

Парастас

903 0 0

Ти се молиш без глас а Небето мълчи

Болката руши плътта а духът ти крещи

Това неминуемо се случва със всеки от нас

Затуй дошло е време да приготвя парастас


Смъртта е наша втора майка в този свят 

Тя ни ражда за вечна радост или гористен ад

Внезапна среща и идва тоят край

Билет със надпис АД или СВЕТЪЛ РАЙ


Ръката ти трепери а сърцето лудо тупти

Страхът безумен опулва твойте очи

Свещта догаря вече и пада непрогледен мрак

Внезапно пред теб застава твоят вечен враг


Това неминуемо се случва със всеки от нас

Затуй дошло е време да приготвя парастас


Демоните отдавна чакат този сладостен миг

Протягат пръсти към душата клета с яростен вик

А твоя Ангел Хранител тъжно мълчи

Търси доброто в теб което да те спаси


Ужасът безкраен стига своя предел

В този миг забравяш колко беше силен и смел

Сега греховете на везните като камък тежат

И заплашват завинаги от РАЯ да те лишат


Това неминуемо се случва със всеки от нас

Затуй дошло е време да приготвя парастас


Но Бог е силен и всеки грях ще прости

Стига само да види покайни сълзи в твойте очи

Тези сълзи безспорно везните ще наклонят

Те са безценни и имат сила да те спасят


Тогава и твоя Ангел ще бъде безкрайно щастлив

Че смъртта е победена и ще бъдеш завинаги жив

Дай Боже това да бъде със всеки от нас

Затуй дошло е време да приготвя парастас

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мъртвец Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...