elenabili (Елена Биларева)
297 2389
24.04.2014 г., 0:08 ч.

Парцалено 

  Поезия » Философска
659 0 11
Пред вратата ти тиха мирише на студ.
Снегът татуира коварни препятствия.
Някой див непознат, отегчен или луд
е изкъртил сълзите ти. Както бравата.

И вече не плачеш. Плътта хвърля хлад.
Тук нейната сянка е сух, мъртъв кладенец.
Парцалена кукла съм - с устни от плат.
Забравена, малка, но жива. И гладна.

Вратата мълчи като опитен страж.
Аз не искам да влизам където е зима.
На ръка разстояние – снежен витраж.
И пътеката, дето ни беше любима.

Не мога да чувствам. Поглеждам назад
преди бялата смърт да е хвърлила копие.
И те виждам да плачеш...
Даже с вени от плат
няма как да престана да вярвам в доброто.

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??