Отчупих си парченце от Луната,
за да ми свети в късна доба,
когато се опитвам плаха
да пренареждам пъзела живот...
Оставих го отвънка, на перваза,
да се зарежда с нова светлина,
и да показва вярната посока,
когато имам нужда от това...
Навярно тази нощ отново
ще се вгледам в него,
макар и бледо, то поне не свети
с онази измамна светлина.