Aug 24, 2008, 9:28 AM

Парченце Луна

Poetry

699 0 10

Отчупих си парченце от Луната,
за да ми свети в късна доба,
когато се опитвам плаха
да пренареждам пъзела живот...

Оставих го отвънка, на перваза,
да се зарежда с нова светлина,
и да показва вярната посока,
когато имам нужда от това...

Навярно тази нощ отново
ще се вгледам в него,
макар и бледо, то поне не свети
с онази измамна светлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

natiii (Наташа Басарова)

Поздравления!

2008-08-28T08:02:35+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Много ми хареса, Нелка!
Задобряваш, маце!

2008-08-25T08:56:04+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

това правим, мила Нели...цял живот...
и дали успяваме да го подредим...май...не...с обич за теб...

2008-08-25T08:19:12+03:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Колкото и частички от този пъзел на нареждаме, толкова повече празни места се появяват. Цялата луна... не само парче от нея, не би стигнала да ни свети, докато го наредим до края. Остава винаги още от него, дори когато се пренесем... "отатък".
-----------------------------------------------
Много хубав стих! Както обикновено де!

2008-08-24T22:20:24+03:00
враната (Маргарита Василева)

"...спасение дебне от всякъде..."
С пожелание!

2008-08-24T18:17:57+03:00