24 ago 2008, 9:28

Парченце Луна 

  Poesía
542 0 10

Отчупих си парченце от Луната,
за да ми свети в късна доба,
когато се опитвам плаха
да пренареждам пъзела живот...

 

Оставих го отвънка, на перваза,
да се зарежда с нова светлина,
и да показва вярната посока,
когато имам нужда от това...

 

Навярно тази нощ отново
ще се вгледам в него,
макар и бледо, то поне не свети
с онази измамна светлина.

 

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления!
  • Много ми хареса, Нелка!
    Задобряваш, маце!
  • това правим, мила Нели...цял живот...
    и дали успяваме да го подредим...май...не...с обич за теб...
  • Колкото и частички от този пъзел на нареждаме, толкова повече празни места се появяват. Цялата луна... не само парче от нея, не би стигнала да ни свети, докато го наредим до края. Остава винаги още от него, дори когато се пренесем... "отатък".
    -----------------------------------------------
    Много хубав стих! Както обикновено де!
  • "...спасение дебне от всякъде..."
    С пожелание!
  • Поздравления, Нелка!!!
  • Трудно се нарежда пъзела живот,мила.Но си струва усилието!Прегръщам те!
  • Пъзелът- живот се реди цял живот. Разноцветен е и в това му е красотата.
  • БРАВО, НЕЛИ!!!!ВЕЛИКОЛЕПНО Е!!!АДСКИ МИ ХАРЕСА!!!
  • С измамна не - с отразена!!!
    Поздравчета!!!
Propuestas
: ??:??