Парченце от мен
Поглеждам във времето - то все не спира,
дните се нижат, отива си моят живот
и всеки ден малко по малко умирам,
безсилна да спра този гибелен ход...
Сама аз вървя, лутам се в тъмното,
студено и пусто е в мойта душа
и чувствам се сякаш прегърнала
цялата мъка на тази земя...
Опитвах да литна безброй много пъти,
да стигна безкрайното синьо небе,
на свобода да пусна духа си безплътен,
но нещо пронизваше мойте криле...
Огромната болка заседнала в мен
убива всяко светло чувство неизгряло,
а душата ми се блъска в плен
в стените на моето плачещо тяло...
Накъдето погледна - всичко е черно и сиво.
Надеждата сякаш умряла е в един тъжен ден.
Калният дъжд погребал е всичко красиво,
но аз пазя парченце от слънцето някъде в мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Всички права запазени
Успех!
