16.06.2013 г., 11:39  

Париж без любов

718 0 5

Париж без любов -
картина, рисувана от аскет:
мрачни улици,
изпити тела на минувачи;
свети мижава лампа;
вали дъжд студен;
Сена бляскаво плаче;

тъжна роза лежи
там, където свършва нощта,
а новият ден
е повит под кея,
като изоставено пеленаче -
Париж без любов,
изтръпнал и изтощен
от дъжда,
който
в дланите ми подскача.

 

 

Публикувано във:

  • Алманах Поезия 2021, Буквите, С., 368 с.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всички градове си приличат, когато няма любов...

    Харесах!
  • Браво ,Сена бляскаво плаче!
  • Харесах поетичните ти находки и богатата картинност в малкото думи! Поздрав за майсторството!
  • "тъжна роза лежи
    там, където свършва нощта,
    а новият ден
    е повит под кея,
    като изоставено пеленаче"

    Много хубаво!
  • "Това е история стара, стара,
    стара като Париж и тя:
    един художник по тротоара
    рисуваше момиче с цветя..."
    Хубаво стихотворение, ПГ!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...