14.11.2025 г., 10:43

Парк

133 0 0

Светът във мен осиротява...
Тържествува утрото
               в гнездото на гълъба
Плават в реката празни бутилки
Хемингуей се разхожда умислено
Самотата идва и сама си отива
Старци по пейките
               четат новините
А аз се опитвам
Да нарисувам едно стихотворение
И всяка мисъл
               всеки спомен от детството
Е роса в тревата ...

 

 

Поезията се пише на тихо и усамотено място. Само тогава се получаха с тихо творение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Петров Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...