Парк
Светът във мен осиротява...
Тържествува утрото
в гнездото на гълъба
Плават в реката празни бутилки
Хемингуей се разхожда умислено
Самотата идва и сама си отива
Старци по пейките
четат новините
А аз се опитвам
Да нарисувам едно стихотворение
И всяка мисъл
всеки спомен от детството
Е роса в тревата ...
Поезията се пише на тихо и усамотено място. Само тогава се получаха с тихо творение.
© Иван Петров All rights reserved. ✍️ No AI Used