Nov 14, 2025, 10:43 AM

Парк

132 0 0

Светът във мен осиротява...
Тържествува утрото
               в гнездото на гълъба
Плават в реката празни бутилки
Хемингуей се разхожда умислено
Самотата идва и сама си отива
Старци по пейките
               четат новините
А аз се опитвам
Да нарисувам едно стихотворение
И всяка мисъл
               всеки спомен от детството
Е роса в тревата ...

 

 

Поезията се пише на тихо и усамотено място. Само тогава се получаха с тихо творение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Петров All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...