9.03.2013 г., 20:39  

Пасианс

997 0 9

Не се научих да си тръгвам пръв

и след раздяла в гръб все коленича,

превръщах се във идеална стръв

на всяко стрелнато по мен  – Обичам те.

 

Така и не намерих верен път

към женското сърце – отвън оставах:

вечерях алангле от сочна плът,

с десертите на друг се утешавах...

 

Преглъщах сладки бучки от лъжи

в  кафе горещо, давех се с каймака -

съблазънта ме пиеше с очи -

тя най обича мъжка страст да чака...

 

Сега съм хвърлил картите пред теб...

реди ме в пасианса си любовен -

нареждай истини в живот напред,

ако излезе – знак ще е, съдбовен...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за коментарите, за положителните и отрицателните!
    Никифоров, нека Бог просветли душата ти!!!
    Хубав ден ви желая!
  • Да те успокоя, никаква не му се падам, пише добре. С теб няма да споря, няма смисъл.Не ми допадна думата словоблудство, ха сега какво ще ми напишеш
  • А ти, Жана, както каква му се падаш на Пожаров, да те запитам?
    Значи на теб ти харесва и си го казваш, а на който не му харесва - да си мълчи, така ли? Нема такъв филм, обаче.
    И за да задоволя любопитството ти ще ти кажа, че нищо не деля с Пожаров, просто съм алергичен към словоблудството.
  • Харесах, както винаги! Някой пак се разлаял, но вече не ни прави впечатление. Никифоров, какво имаш да делиш с Огнян Пожаров, та така го нападаш? По-добре си мълчи и остави хората да си преценят кое и как да напишат! Аз лично го харесвам и това стихотворение.
  • Напомни ми героите от разказа "Проститутката" на Филип Данчев:http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=298524

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...