Mar 9, 2013, 8:39 PM  

Пасианс

  Poetry » Love
998 0 9

Не се научих да си тръгвам пръв

и след раздяла в гръб все коленича,

превръщах се във идеална стръв

на всяко стрелнато по мен  – Обичам те.

 

Така и не намерих верен път

към женското сърце – отвън оставах:

вечерях алангле от сочна плът,

с десертите на друг се утешавах...

 

Преглъщах сладки бучки от лъжи

в  кафе горещо, давех се с каймака -

съблазънта ме пиеше с очи -

тя най обича мъжка страст да чака...

 

Сега съм хвърлил картите пред теб...

реди ме в пасианса си любовен -

нареждай истини в живот напред,

ако излезе – знак ще е, съдбовен...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви за коментарите, за положителните и отрицателните!
    Никифоров, нека Бог просветли душата ти!!!
    Хубав ден ви желая!
  • Да те успокоя, никаква не му се падам, пише добре. С теб няма да споря, няма смисъл.Не ми допадна думата словоблудство, ха сега какво ще ми напишеш
  • А ти, Жана, както каква му се падаш на Пожаров, да те запитам?
    Значи на теб ти харесва и си го казваш, а на който не му харесва - да си мълчи, така ли? Нема такъв филм, обаче.
    И за да задоволя любопитството ти ще ти кажа, че нищо не деля с Пожаров, просто съм алергичен към словоблудството.
  • Харесах, както винаги! Някой пак се разлаял, но вече не ни прави впечатление. Никифоров, какво имаш да делиш с Огнян Пожаров, та така го нападаш? По-добре си мълчи и остави хората да си преценят кое и как да напишат! Аз лично го харесвам и това стихотворение.
  • Напомни ми героите от разказа "Проститутката" на Филип Данчев:http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=298524

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...